„ПРИКАЗКА” („СКАЗКА”)
Георги Богданов Борисов (р. 1950 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Надежда Кондакова
Георги Борисов
ПРИКАЗКА
И както бях заспал, от път и слънце смазан,
направо на тревата, край шепот на щурче,
един усърден паяк в косата ми нагази
и паяжина в нея започна да тъче.
И в ноздрите ми мравка една за миг надзърна,
с крило на скакалец дойдоха още две
и моят нос полека в мравуняк се превърна
с подземни тайни ходове, реки и ветрове.
И гущерче на припек в дланта ми се изтегна,
гнездо си сви във другата един врабец напет
и ставаше земята под мене все по-мека,
и чак в съня ми слезе високото небе.
Когато заваля, през мен дъждът премина.
Валя три дни и нощи и слушах след това
как шумоли пръстта и колко бързо никне
нагоре към очите ми зелената трева.
Събудих се внезапно от есенния вятър.
Във пазвата ми кротко заспиваше змия.
И аз й казах: „Колко е хубаво, когато
не се боим и двамата, и двамата – земя.”
Георгий Борисов
СКАЗКА (перевод с болгарского языка на русский язык: Надежда Кондакова)
И когда я уснул, истощённый дорогой и зноем,
на земле, на траве, окунувшейся в шёпот сверчка,
паучок в волосах моих, славя усердье земное,
начал ткать паутину, прозрачную, как облака.
В мои ноздри на миг заглянул молодой муравьишка,
и ещё, и ещё, и ещё – на крыле саранчи,
и мой нос постепенно стал их муравьиным домишкой,
муравейником стал, где свои и ветра, и ручьи.
На ладони одной – нежась, ящерка грелась на солнце,
на ладони другой вил гнездо себе франт-воробей,
и высокое небо в мой сон опустилось на донце,
и земля подо мной становилась теплей и теплей.
Когда дождь моросил и насквозь прошивал моё тело
и три дня и три ночи я слушал, вдыхая во сне,
как шумела земля, как трава на глазах зеленела,
пробиваясь сквозь землю, губами тянулась ко мне.
И проснулся я вдруг от осеннего вихря и воя,
и увидел: за пазухой нежно свернулась змея,
я погладил её и сказал: „Хорошо, что нас двое,
не боимся друг друга, мы вместе с тобою – земля”.